English
DeutschИМК - VJP
ПРАВИЛНИКА ЗА КЛУБНИ РАЗВЪДНИ ИЗПИТАНИЯ
по препоръка на Световния съюз Дойч-Дратхаар (Deutsch-Drahhaar Weltverband e.V. - DD-WV)е разработен на основата на Ordnung für Verbandszuchtprüfungen (VZPO)на Jagdgebrauchshundverband e.V. (JGHV)
където:
- Правилник за изпитанието на млади кучета / ИМК / е единтично с Ordnung für Verbands-Jugendprüfung (VJP);
- Правилник за есенни изпитания за развъдна пригодност / ЕРП / е единтично с Ordnung für Verbands- Herbstzuchtprüfung (HZP)
Правилник за клубни развъдни изпитания
Валиден до 31.12.2011
Цел на развъдните изпитания
Смисъл и задача на развъдните изпитания е установяването на природните заложби на ловното куче за целите на неговата пригодност за бъдещо използуване като многостранно работещо ловно куче и като развъдно куче. Развъдните изпитания служат още за установяване на качеството на наследствените белези, предавани от родителите, което се улеснява при оценяването на колкото се може повече кучета от дадено кучило.
Ловнотехническите изисквания определят работата на ловното куче след изстрела като най-важната. Поради тази причина съдиите имат за задача да следят с особено внимание ония качества и особености, които правят възможно установяването на надежден апортьор на загубен дивеч, а именно много добър нос, допълнен от желание за намиране и желание за работа по следа и психическата устойчивост, което се проявява в спокойствието, в концентрацията и в издържливостта при работа.
Най-важната задача на съдиите трябва да бъде разпознаването и отличаването на ония кучета, които заради своите качества са най-ценни за развъждането им като кучета за ловно ползуване.
Развъдните изпитания трябва да предизвикат още и проява на разбиране сред ловците към работата на ловно-пригодното куче.
Съдържанието на този правилник за изпитания е определено от изискването да се предостави възможност за бъдещо развитие не само на опитни съдии и водачи, а така също и на млади водачи и стажант-съдии.
Организация на изпитанието
§ 1. За организацията и провеждането на развъдни изпитания на Федерацията по ловна кинология /JGHV/ са упълномощени само клубовете, членуващи в нея.
§ 2. /1/ Изпитание на млади кучета /ИМК/ може да се провежда само напролет, най-късно до 01. Май, а Есенно изпитание за развъдна пригодност /ЕРП/ - само през есента след 01. Септември.
/2/ За изпитанието на стойката се изисква такава покривна растителност на терена, че птиците да могат да се укриват в нея. Моментът за това се избира в зависимост от климатичните особености на района и годината. За осигуряване на спокойствие на дивеча изпитанията трябва да се провеждат възможно най-рано.
§ 3. Дадено развъдно изпитание може да се провежда съвместно от повече клубове, членове на JGHV. В този случай един от тези клубове поема ръководната дейност по организацията и провеждането на изпитанието по условията на правилника, както и за изготвянето на доклада за него.
§ 4. /1/ За участие се допускат:
1. Ловни кучета, вписани в развъдната книга на развъден клуб, членуващ в JGHV.
2. Ловни кучета, развъждани в чужбина, с признати от ФЦИ родословия, чиято порода е представена в JGHV от развъден клуб, водещ развъдната книга.
3. Ловни кучета, развъждани в чужбина, с признати от ФЦИ родословия, които не попадат в т.2. със съгласието на Президиума на JGHV /съгласието се дава за всяка порода веднъж до неговото отменяне/.
Номерът от развъдната книга на записаното за участие куче, както и на неговите родители, трябва да се впишат в програмата за изпитанието. Проверява се съответствието на татуирания номер с вписания в родословното свидетелство.
/2/ Кучетата трябва да са родени в предходната година. Допускат се за участие и до три месеца по-възрастни кучета. В случай, че последните са повече от 3 на брой се изпитват в отделна група.
/3/ За ЕРП се допускат кучета, родени в същата година.
/4/ Всяко куче може да бъде изпитвано на ИМК и ЕРП най-много два пъти. Изключение прави участието в Международни изпитания. Пропадане на провеждането на изпитания по причини, за които не е отговорен водача, не попадат в това число.
§ 5. /1/ Определянето на условията за допускане до участие в изпитанията и цялата отговорност за спазването на настоящия правилник за изпитания се предоставят на клубовете, които ги провеждат.
/2/ Само развъдните клубове, когато организират самостоятелно развъдно изпитание, имат право да въведат ограничение за участие само на развъжданите от тях кучета. Всички останали клубове са длъжни да допуснат до своите изпитания, също и до такива, които организират съвместно с развъден клуб, всички кучета, чиито развъди клубове членуват в JGHV.
/3/ На организаторите е разрешено да въведат ограничение за участие само на техни членове, или да дадат предимство при записването на своите членове.
§ 6. /1/ Собственикът на всяко записано куче трябва да бъде член на клуб, членуващ в JGHV.
/2/ Водачът на всяко куче трябва да притежава и покаже валиден ловен билет. Ръководителят на изпитанията може да допусне компромиси в отделни случаи, налагащи се от развъдни или други ловно-технически причини.
§ 7. /1/ При ИМК от една съдийска група могат да бъдат изпитвани най-много 5 кучета.
/2/ При ЕРП организаторът определя реда за провеждане и разпределянето на отделните изпитни дисциплини между специализираните съдийски групи. От съдийска група „Поле" в един ден не могат да бъдат изпитвани повече от 6 кучета.
/3/ При записани за участие до 20 кучета, разпределението на съдийските групи трябва да бъде такова, че всяка съдийска група по дадена дисциплина да изпита всички кучета в един ден. Ръководителят на изпитанията може да допусне изключения само при работа на поле.
/4/ В случай, че ЕРП е така организирано, че дадена съдийска група трябва да изпитва определените й кучета на всички изпитни дисциплини в един ден, то тази съдийска група може да изпитва най-много 4 кучета. Ако ЕРП се провежда без работа по следа то тази съдийска група може да изпита най-много 5 кучета.
§ 8. Организаторът е длъжен да уведоми писмено JGHV за датата и условията на планираните изпитания.
§ 9. Организаторът е длъжен да определи ръководител на изпитанието, който да отговаря за подготовката и провеждането на същото. Ръководителят на изпитанието трябва да бъде регистриран съдия в JGHV.
§ 10. /1/ Заявлението за участие в развъдно изпитание се подава от собственика или водача на съответното куче.
/2/ Подаването на заявлението за участие на дадено куче задължава към плащане на таксата за участие, дори когато въпросното куче не се яви на изпитанието, освен ако заявлението не бъде оттеглено преди определения срок за приключване на записванията. В случай, че таксата за участие не е постъпила до срока на приключване на записванията, отпада правото на претенция за допускане до участие в изпитанието. Отпада претенцията и за връщане на внесената такса за записани, но не явили се кучета.
/3/ С подаването на заявлението за участие в изпитанията собствениците и водачите на кучетата се подчиняват на правилата на този правилник за изпитания. Преди започването на изпитанието собственикът или водачът на кучето трябва да представи на ръководителя на изпитанието родословното свидетелство и имунизационния паспорт с доказателство за своевременно извършените и валидни имунизации, изисквани от JGHV или от организаторите съгласно законодателството. В случай, че това липсва отпада претенцията за връщане на таксата за отпадналото от участие в изпитанието куче.
§ 11. /1/ За записване за участие в изпитанията на дадено куче трябва да се използува формуляр №1 /Заявление/.
/2/ Данните във формуляра трябва да съответстват с данните на родословното свидетелство на кучето и се изписват по възможност на пишеща машина или с ясен, четлив, печатен шрифт старателно и без съкращения.
/3/ Непълно нанесените данни или нечетливо попълнени заявления трябва да се връщат от ръководителя на изпитанието.
§ 12. Един водач не може да води повече от две кучета на едно изпитание.
Провеждане на изпитанието
Оценяване
§ 13. Задължителни и препоръчителни условия
/1/ Този правилник за изпитания съдържа „задължителни" и „препоръчителни" условия.
/2/ Задължителните условия дори и в негативната форма /например: „не може"/ трябва да бъдат отразени при изпитанието на кучетата с всички подробности, но и в съответствие с всички останали условия на този правилник. Куче, което не изпълнява дадено задължително условие може да получи на съответната дисциплина само „незадоволителен" /0 точки/.
/3/ Препоръчителните изисквания се изпълняват пожелателно. Неизпълнението на дадено препоръчително изискване по време на работа на кучето води до намаляване на оценката.
§ 14. Оценки и работни точки.
/1/ За показаната отлична, много добра, добра, удовлетворителна, задоволителна и незадоволителна работа се поставя съответната оценка.
/2/ Съдиите трябва да отразяват по отделно оценките за работата на всяко куче.
/3/ На отделните оценки съответстват следните точки:
Отличен 12 точки
Мн. добър 11 точки
10 точки
9 точки
Добър 8 точки
7 точки
6 точки
Удовлетворителен 5 точки
4 точки
3 точки
Задоволителен 2 точки
1 точка
Незадоволителен 0 точки
Не изпитан -
/4/ Преди поставянето на работните точки трябва да се определи оценката. Едва след това, в рамките на оценката, се определят точките. При това трябва да се отчита, че чистата оценка „Мн. добър" съответства на 10 точки. Чистата оценка „Добър" съответства на 7 точки, чистата оценка „Удовлетворителен" - 4 точки. 11 точки са повече от чист „Мн. добър" и се дават тогава, когато кучето е работило многократно убедително по дадената дисциплина. На ЕРП, при дисциплините за придобити качества на оценките „Мн. добър" могат да се дават най-много 10 точки.
/5/ Оценка „Отличен" с 12 точки се поставя само по изключение за действително отлична работа, която кучето е показало при утежняващи условия /виж указанията за условията за поставяне на 11 и 12 точки, стр. 40 - 43/.
В съответствие със смисъла на развъдните изпитания оценка „Отличен" се поставя само на изпитни дисциплини „Работа по следа", „Нос" и „Претърсване с патица в обрасла водна площ"
/6/ Оценяването с 12 точки трябва да се обосновава на заседанието на съдиите устно за всеки отделен случай.
/7/ Председателят на съдийската група трябва да изчисли средна оценка от оценките на отделните съдии от неговата група. Ако не се получи цяло число, то десетиците под половината се закръглят към по-малкото цяло число, а половината и десетиците над нея се закръглят към по-голямото число.
/8/ Полученото усреднено число се записва от ръководителя на съдийската група във формуляр 3 за ИМК и във формуляр 5 при ЕРП.
/9/ Препоръчва се при получаване на еднакви точки кучетата да се класират по:
Упоритост при работа - глас - възраст.
Глас: по следа или на виждане, неустановено, ловно облайване /ловното облайване се установява и при лаене по следа или на виждане/.
Правилник за провеждане на изпит за млади кучета /ИМК/
А/ Общи положения
§ 15. Изпитът за млади кучета /ИМК/ е развъден изпит, при който природно-унаследените ловни качества на младото куче, събудени чрез съответната подготовка до степен, позволяваща носа /обонянието/, желанието за работа по следа, търсенето, стойката пред дивеч и водимостта да могат да бъдат оценени.
§ 16. (1)На ИМК се изпитват следните дисциплини:
Дисциплина / Коефициент
1. Работа по следа 2
2. Използуване на носа 2
3. Търсене 1
4. Стойка 1
5. Водимост 1
6. Устойчивост при изстрел без
2) Трябва да се установят:
1. Видът на лаене:
Лаене по следата, лаене на виждане, неустановено, мълчаливо преследване, ловно облайване (също и при лаенето по следата или на виждане);
2. Поведението на кучето, както и телесни отклонения, съгласно Приложение № 3;
3. Послушание.
(3) При всички дисциплини кучетата се изпитват по отделно. На всяко куче трябва да се предостави неколкократно възможност да покаже своите качества, но не повече от пет пъти. В случай, че съдийската група е на мнение, че трябва да направи изключение, то на съдийското заседание това трябва да бъде обосновано.
Б/ Изпитни дисциплини
1. Работа по следа.
§ 17. (1) Работата по следа се изпитва по уловена от носа на кучето следа на заек или лисица, които то не е видяло или не вижда повече. На водача е разрешено да води на повод кучето по следата не повече от 30 м.
(2) Трябва да бъдат оценени Желанието за работа по следата и Надеждността на работата по следата.
(3) Желанието за работа по следата се разпознава и оценява по това как кучето се ориентира за работа, а при промяна на обстоятелствата /особености на терена, климатични особености и т.н./ намира следата, упорито и самоуверено я отработва и се стреми да я следва дори при утежняващи условия. За желанието за работа по следа се прави извод и по това дали след вдигане и преследване на виждане и след изгубването на заека или лисицата от поглед, кучето спокойно търси и намира следата или прекратява работа по нея, или преминава към хаотично търсене.
(4) Надеждността на отработване на следата се разпознава по поведението на кучето при това как то, като проява на устойчивостта на своя характер, показва желанието си за работа по следата /желание за намиране на плячката/ и преди всичко, дали дори при утежняващи условия търси в спокоен ход продължението на следата и се стреми самостоятелно и вярно да я следва.
(5) При оценяването трябва да се отдава по-голямо значение на Желанието за работа по следата, Надеждността на отработване на следата Трудността на терена пред дължината на самата следа. Куче, което при първа трудност веднага прекратява работата не може да получи за тази дисциплина оценка „Мн.добър".
2. Използуване на носа
§ 18. /1/ Използуването на носа трябва да бъде оценявано много старателно.
/2/ Чувствителният нос се демонстрира при търсенето и се изразява преди всичко чрез честото намиране на дивеч, чрез далечното маркиране на дивеч, чрез кратко маркиране на лежанки на дивеч, а понякога и маркиране на лежанки на птици, например, чучулиги.Особено значение се отдава на реакцията при загубване, кръстосване и последващото намиране на следата.
/3/ От тези наблюдения се формира общата преценка за показаната работа с носа.
3. Търсене.
§ 19. /1/ Особена тежест при търсенето се отдава на Желанието за намиране.
/2/ Търсенето трябва да бъде старателно и упорито и желанието за намиране трябва видимо да се разпознава. Търсенето предимно в „тръс" може да се оцени най-много с „добър" /7 точки/.
4. Стойка.
§ 20. /1/ Стойката като ловно качество се изразява в това, че пред намерения дивеч кучето прави стойка или ляга. Издържливост на стойката не се изисква. Трябва да се отдава значение на затрудненията, които създава движещ се дивеч. Преследването на дивеча не се отчита за грешка. Кучета, за които се установи, че правят лъжливи стойки не могат да издържат изпита.
/2/ Стойката се изпитва предимно пред птици. В случай, че на кучето не се удаде възможност да намери птица, стойката пред друг дивеч не може да се оценява по-лошо. Стойката пред чучулиги, ако това се налага от обстоятелствата /липса на дивеч на терена/, може да се отчете за поставянето на оценка.
5. Водимост и послушание.
§ 21. /1/ Водимостта се изразява в стремежа на кучето да поддържа връзка с водача си. Водимостта се проявява преди всичко в това как при вземане на повод и при освобождаване от повода, при търсене и стойка кучето търси зрителен контакт с водача си и дали се стреми да поддържа връзката с водача си и при по-голямо отдалечаване. Особено важно за крайния извод е поведението на кучето след преследване на дивеч - дали се връща незабавно при водача си или търси възможност за самостоятелно ловуване.
/2/ Послушанието се установява по време на изпита. Точки не се дават. Послушанието се изразява в управляемостта на кучето по време на работа и дали изпълнява подадената от водача и възприета от него команда. Не се изисква послушание при контакт на кучето с дивеч. Кучета, които постоянно се стараят да избягат от въздействието на водача си, с което правят невъзможно изпитването им, а при определени обстоятелства, съответно, пречат на общото провеждане на изпитанието, не могат да издържат изпита и се изключват от по-нататъшно участие в изпита.
Вид на лаене /подаване на глас/.
§ 22. Видът на лаене при преследване /подаване на глас по следата, на виждане, неустановено, нямо, ловно облайване/ трябва да бъде установен. Лаенето по следа, на виждане или нямото преследване може да бъде оценено само на заек или лисица. Лаенето по друг вид космат дивеч трябва да се отразява допълнително ръкописно върху изпитния протокол и се подписва от ръководителя на изпитанието. Забележката: Установяването на вида на лаене на друг вид космат дивеч служи изключително като предпоставка за допускане за участие в изпит за работа по кървава диря на кръвоследен повод.
Установяване на устойчивостта при изстрел
/Виж Приложение 3/
§ 23. /1/ За изпитване на устойчивостта при изстрел, по време на търсене, в близост на всяко куче /разстояние от 30 до 50 м/ се възпроизвеждат минимум 2 изстрела от гладгоцевно оръжие /патрони със сачми/ в интервал от минимум 20 секунди. Ако при този опит поведението на кучето не може да бъде надеждно преценено след не по-рано от 30 минути изпитанието се повтаря.
/2/ Чувствителността при изстрел е уплаха от гърма на изстрела. Този уплах може да се прояви в различни степени. В случай, че се наблюдава само най-общо трепване, без това да пречи на по-нататъшната работа на кучето, става дума за „чувствителност при изстрел в лека форма". В случай, че търси закрила при своя водач като знак за страхливост, но в течение на една минута кучето продължава отново работа, това се квалифицира като /обикновена/ „чувствителност при изстрел". Ако отказът от работа и стреса на кучето продължават повече от една минута, тогава тази чувствителност при изстрела е „силна". Границата за определяне на тази „силна чувствителност при изстрел" е времето от една до пет минути. В случай, че отказът от работа продължава повече от 5 минути кучето се оценява като страхливо при изстрел.
Страхливо при изстрел се оценява и тогава, когато след изстрела кучето вместо да търси защита при своя водач бяга надалеч и по този начин се опитва да избяга от въздействието му.
/3/ Силно чувствителните при изстрел кучета, страхливите при изстрел и при ръкомахания, както и страхливите от дивеча кучета не могат да издържат изпита. В интерес на развъдната дейност, обаче, трябва да бъдат изпитани.
Други установени поведенчески особености - виж Приложение №3.
Критерии за оценка
§ 24. Тъй като природно-унаследените качества при младото куче често се проявяват различно при различните обстоятелства, определящо за окончателната преценка е придобитото общо впечатление.
§ 25. Кучетата могат да преминат изпита само ако на дисциплината Стойка получат минимум оценка „задоволителен" /2 точки/, а във всички други дисциплини - минимум „удовлетворителен" /3 точки/. Става дума за работни точки.
§ 26. Екстериорни оценки за форма и косъм на пролетен изпит за млади кучета не се дават, но отклоненията се отбелязват съгласно приложение № 3.
Дата: 07.02.2011
Гр. София За верността на превода:
/Танко Ранделов/
