ПРАВИЛНИК ЗА ВСЕСТРАННИ ЕСЕННИ ИЗПИТАНИЯ НА РЕПУБЛИКАНСКИ КЛУБ “ГЕРМАНСКИ ДРАТХААР” (VGP)

I. РАБОТА В ПОЛЕТО

1.1. Обоняние.
Обонянието на кучето се изпитва по време на цялата работа в полето и се оценява само при нея. Съдиите обръщат внимание на разстоянието, от което кучето подушва дивеча, при което се държи сметка за бързината на търсене, посоката и силата на вятъра, влажността и температурата на въздуха, вида на дивеча, както и продължителността на търсенето. Разстоянието, от което кучето застава на стойка пред дивеча, тук не се взема под внимание. Взема се под внимание реакцията на кучето на дири от пернат и космат дивеч, който кучето не е видяло да бяга. Като грешки се отчитат: подушване на дивеча от близко разстояние при благоприятен вятър, подминаване на наличен дивеч, твърда стойка пред дири от пернат и космат дивеч, легла и др.

1.2. Търсене.
Кучето трябва да покаже едно енергично, издръжливо, планомерно напречно търсене пред водача по възможност висок нос, предимно в галоп, около 100м вдясно и вляво, съобразено с особеностите на терена.
Стилът на търсене се изразява в хармонични движения, в начина, по който държи главата си, в начина, по който маркира дивеча, както и проследяването на отдалечаващ се дивеч.
Продължителността на търсене за всяко едно куче трябва да възлиза общо на най-малко 30 минути.
Като грешки се отчитат: безсистемно, само с насрещен вятър проведено търсене, “залепване” за водача, бавни движения, търсене без ползване на обоняние.

1.3. Стойка.
По време на търсенето пред намерения дивеч кучето трябва да остане на стойка спокойно и твърдо дотогава, докато водачът се приближи със спокоен ход и вдигне дивеча или накара кучето да го вдигне.
Дири от пернат и космат дивеч кучето може само да маркира (съвсем кратко спиране).
Доказуемо трикратно незаставане на стойка пред дивеч се оценява с оценка “0”.
Оценката “0” в дисциплината “Стойка” води до отстраняване на кучето от изпитанията.
Като грешки се оценяват: кратка или нетвърда стойка, преждевременно вдигане на дивеча, правене на лъжливи стойки, умишлено подминаване на подушения дивеч.

1.4. Проследяване на отдалечаващ се дивеч.
Ако кучето направи стойка пред дивеча от голямо разстояние или ако дивечът се отдалечава, то трябва да се прокрадне близо до него, респективно да го последва така, че водачът да може спокойно да го следва.
Освен при вдигане на дивеча, водачът не трябва да се движи между кучето и дивеча или сам да си търси дивеча.
Кучетата, които заобикалят отдалечаващият се дивеч и чрез нова стойка го принуждават да спре, получават в оценителния протокол на съдията отбелязано “Блокиране на дивеча”. Маниерите на кучето при последване на отдалечаващ се дивеч се вземат под внимание при определяне на оценката.
Като грешки се отчитат: твърде бързо последване на отдалечаващия се дивеч и вдигане на дивеча без заповед, липса на проследяване.
Не се разрешава на водача да тика напред кучето с ръце или с коляно.

1.5. Поведение на кучето пред пернат или космат дивеч.
Кучето не бива да се влияе от вдигнатия от него или от водача или от вдигнал се от само себе си пернат или космат дивеч. То трябва да запази пълно спокойствие и да изчака по-нататъшни заповеди от водача.
Като грешки се отчитат: подгонване на вдигнал се пернат или космат дивеч, непослушание при команди на водача, улавяне на здрав пернат дивеч.
Ако кучето подгонва буйно дивеча, но изпълнява заповедта на водача си, може да получи оценка най-много “3”.
Ако кучето улови здрав космат дивеч (полски заек), кучето може да получи най-висока оценка “2”.
Многократно подгонване на пернат дивеч и гонене на зайци, както и повторно улавяне на здрав дивеч, се оценява с “0”.
Поведението пред пернат и пред космат дивеч се оценява поотделно.
Оценките се сумират и делят на две.

1.6. Спокойствие при изстрел.
Водачът е задължен да отстреля дивеча, пред който кучето е направило стойка. След изстрела кучето трябва да запази спокойствие. То трябва да апортира отстреляният дивеч само по заповед. Ако все пак то апортира отстреляния дивеч само (без заповед), това не се отчита като грешка.

1.7. Донасяне на убит дивеч.
На водачи, които не са в състояние сами да отстрелят дивеч, се дава един стрелец.
По правило пред всяко куче трябва да бъде отстрелян един брой пернат дивеч. Начинът на донасяне на убития дивеч се оценява във всички ситуации, при които на кучето се отдава случай за това.
Куче, което не намери или не донесе прясно отстрелян, паднал на изстрелно разстояние пернат дивеч, се оценява с “0”. Оценява се как кучето донася и предава на водача си прясно отстреляния дивеч.

1.8. Донасяне на случайно намерен умрял дивеч – лимит време 10 мин.
В една обрасла площ (стърнище, ливада, люцерна и пр.) с размери около 50 х 50 м се подхвърлят от съдиите един брой пернат дивеч (фазан, патица или яребица) и един брой космат дивеч (заек) така, че водачът и кучето да не могат да наблюдават подхвърлянето на дивеча. Кучето по указание на съдията от разстояние около 50м се изпраща да търси, но без заповед “Апорт”. На водача се позволява да говори на кучето и да го насочва.
Подаде ли се команда “Апорт”, работата на кучето се оценява с “1”. Кучето трябва да донесе намерения дребен дивеч. Коректното донасяне, самостоятелното сядане на кучето и предаването на дивеча по заповед
лежат в основата на оценката.
Всяко постижение в донасянето се оценява поотделно. Двете оценки се събират и делят на две. Средната оценка, ако не е цяло число, се закръгля надолу.

1.9. Донасяне на пернат дивеч по влачена диря. Лимит 15 мин.
Влачената диря се полага с вятър откъм гърба в ливада или стърнище змиеобразно с две тъпи чупки и има дължина 150м. За влачене се употребява един пресен пернат дивеч (фазан или яребица). Съдията, който
полага дирята, след оставянето на дивеча трябва да се отдалечи в права посока спрямо дирята и така да се прикрие, че да не може да бъде забелязан от кучето. Разстоянието между отделните влачени дири трябва да възлиза най-малко на 100м. Оценява се начинът, по който се изработва влачената диря, включително вземането и донасянето на дивеча. Изискват се коректно донасяне и сядане при предаване на дивеча. Не се считат за грешка: изработване на влачената диря с висок нос, кратко подминаване на дивеча с търсене обратно назад до влачения дивеч. Разрешено е да се подадат само една команда за намиране и една команда за предаване на дивеча. Всяка по-нататъшна команда намалява оценката с една единица. Ако кучето не донесе дивеча при първото насочване по дирята, то може да бъде изпратено втори и трети път. Всяко по-нататъшно изпращане на кучето след първия път намалява оценката с една единица.
Кучетата, които намерят дивеча не по влачената диря, а в резултат на свободно търсене, могат да получат по тази дисциплина само оценка “1”.

1.10. Послушание и сработване с водача.
В основата на тази дисциплина е заложено поведението на кучето по време на цялата работа в полето. Кучето трябва да реагира на всеки жест и устна заповед (или със свирка) от страна на водача и да ги изпълня-
ва. Многократно повторение на командите намалява оценката. Кучета, които не се оставят да бъдат прикачени към повода или чрез бягство се изплъзват от властта на водача си, се оценяват с “0”. В случай на гонитба (заек или пернат дивеч), кучето трябва да се завърне в продължение на 10 мин.

II. РАБОТА ВЪВ ВОДАТА

2.1. Претърсване на тръстика. Лимит време 10 мин.
По команда на водача си кучето трябва с готовност да претърси систематически в ширина и дълбочина тръстиката, включително и частите, намиращи се във водата. При това кучето трябва да има възможност да
изпълни една част от работата плувайки. Тихо насърчаване от страна на водача, както и напътстване на кучето не се считат за грешки.
Ако кучето напусне тръстиката, по заповед на водача си то трябва отново да влезе в нея. Всяко куче трябва да получи за работа по възможност отделен участък от тръстиката.

2.2. Водна диря от патица. Лимит време 20 мин.
Един съдия пуска една дива патица на брега на дълбока вода, обрасла с тръстика. Местораняването се маркира с отскубнати от гърдите на патицата пера. Кучето не трябва да вижда тези подготвителни работи.
След най-малко две минути водачът трябва по указание на съдията да насочи кучето по местораняването. То има за задача да изработи дирята върху сушата, респективно плувната диря на патицата, включително и
върху свободната водна повърхност. По възможност патицата се отстрелва пред кучето. Кучето трябва да донесе патицата.
Доколкото кучето е принудено да плува, това постижение се оценява като “Донасяне на патица от дълбока вода”.
Оценяват се ползването на обонянието, стремежът на кучето да следва плувната диря и издръжливостта му. Оценка “4” може да се даде само когато кучето е преследвало патицата абсолютно сигурно по плувната
диря. Лаенето по време на работата или след патицата не се оценява. Като грешки се оценяват: претърсване от страна на кучето без интерес към патицата, често излизане на кучето от водата. С оценка “0” се оценява куче, което не установява никакъв контакт с плувната диря, респективно с патицата или не влиза в свободната водна площ, или изоставя видимата патица и не подновява преследването по заповед на водача. На водача се позволява да насърчава кучето си и да го ръководи.

2. 3. Донасяне на патица от дълбока вода. Лимит време 5 мин.
Един съдия хвърля една мъртва патица на около 15м в дълбока открита водна площ. Кучето трябва да е оставено на 5м от брега свободно (не вързано) в легнало положение и може да наблюдава хвърлянето на
патицата. По заповед на водача кучето трябва по най-краткия път и без да се отърсва от водата да донесе патицата, да седне и по заповед, с готовност да я предаде. Ако кучето не донесе патицата или не седне, или не я предаде с готовност, водачът има право да подаде и допълнителни команди. Всяка допълнителна команда намалява оценката с една единица. Не е грешка, ако кучето остави за момент патицата на земята, за да подобри захапката си. Водача има право на три команди за изпращане, като всяка следваща намалява оцнката с една единица. Ако кучето въобще не влезе във водата, бива дисквалифицирано от изпитанието.

III. РАБОТА В ГОРАТА

3.1. Поведение при групов лов (гонка).
На позицията кучето трябва да се поставя легнало непосредствено до водача, свободно или прикачено към повода.Разстоянието между отделните кучета възлиза на 50 метра. Това изпитание се провежда в рамките
на комплекса “Работа в гората” с всички предвидени за този ден кучета. Гонката започва и завършва със сигнали, подавани с рог.
По знак на съдията водачът трябва два пъти да произведе по един изстрел; по дивеч не се стреля.
Гоначите се движат на разстояние най-малко 50м, успоредно на стрелковата линия. Кучето трябва да остане спокойно, то не бива да проявява безпокойство или да нервничи и да пропъди чрез скимтене евентуално появилия се дивеч.Прикачени към повода кучетата могат да получават оценка най-много “3”. Всички допълнителни команди и сядане на кучето намалява оценката с по една единица, ставането – с две. Кучета, които напускат позицията, непрекъснато скимтят или лаят, както и кучета, които се дърпат непрекъснато на повода, получават оценка “0”.

3.2. Оставане на място.
Оставането на място се изпитва преди кръвоследната работа. Кучето трябва да се остави свободно (незавързано!), без какъвто и да е предмет; нашийникът е разрешен. Работата се смята за приключена едва след като водачът отново е прикачил кучето към повода. След оставянето на кучето водачът се отдалечава заедно с един съдия най-малко на 100м в закритие така, че да не може повече да го вижда. Оставянето на място трае 5 минути. След 2 минути по знак на съдията водачът произвежда един изстрел, след още 2 минути – втори изстрел. След още една минута водачът може да се завърне при кучето си. Кучето трябва да остане легнало, то не бива да скимти или да лае, или да се отдалечи повече от 10м от мястото, където е било оставено. Седне ли кучето, получава оценка “3”; стане ли, получава оценка “2”. Ако се отдалечи до 10м от мястото, където е било оставено , получава оценка “1”. Отдалечи ли се повече от 10м от мястото си, получава оценка “0”. Ако е нервно и скимти, също получава оценка “0”.

3.3. Работа на кръвоследен повод.
Кървавите дири трябва да се номерират в началото и в края. В началото на дирята (местораняването) трябва да се обозначат денят, часът и името на лицето, което е положило дирята. От местораняването трябва
да се маркира и посоката на дирята (поставяне на едно клонче за обозначаване на посоката). Дължината на кървавата диря възлиза на 500 метра.
Дирята се полага змиевидно с два тъпи ъгъла, не по-малки от 135º. Първите 100 метра от дирята може да лежат извън гората (но не и в угар).
По протежение на дирята трябва да се направят две ясно видими кървави лежанки – първата на 150м, а втората на 300м след местораняването.
Разстоянието между отделните кървави дири трябва да възлиза най-малко на 150м. Дирите трябва да бъдат приблизително равностойни.
Дирите трябва да се обозначат така, че тяхното направление да е невидимо за водача, но то да може да се контролира от съдиите. Употребената за полагане на дирята кръв не бива да надвишава 0,25 литра. Използва се кръв от дивеч, говедо или овца. При употребата на кръв от говедо или овца, може 24 часа преди употребата й да се накисне в нея бял дроб, сърце и черен дроб от копитен дивеч.
Кървавата диря трябва да се положи еднакво за всички дири чрез: а) покапване или в) пръскане, или с) допиране с напоена с кръв гъба.
Полагащите кръвта трябва да носят със себе си едно резервно шише с кръв. Неупотребяваните в момента шишета с кръв трябва да се носят във водонепропускливи торби.
Кръвта може да се полага само в посоката, в която преминава дирята.
Отстраняването на знаците за полагащия дирята трябва да се извършва непосредствено от него. Местораняването и кървавите лежанки се обозначават ясно чрез разравяне и отъпкване на почвата и тревата. Полагащият дирята нанася върху предварително приготвена в началото на дирята табелка деня и часа и се подписва.
Носачите на дивеча трябва да внимават при пренасяне на копитния дивеч от диря до диря, той да не се допира до земята и дивечът да се постави на открито място, не зад дърво и храсти или в някои вдлъбнатини

на терена.
За правилното изпълнение отговаря един съдия.
Престояването на кървавата диря възлиза на 2-4 часа.
В края на дирята се оставя един прясноострелян копитен дивеч. При това следва да се обърне внимание изкорменият дивеч да е добре завит с изключение на входното и изходното отвъстрие от куршума. Съдията и носачите на дивеча след оставянето му се отдалечават в права посока по направлението на дирята и се скриват зад някое прикритие така, че присъствието им да остане скрито за кучето. Те могат да напуснат прик-
ритието само след сигнала на съдията, който се движи заедно с водача на кучето.
За всеки ден от изпитанията трябва да се положи и една резервна кървава диря.
Съдиите посочват на водача на кучето местораняването.
Прикачено към най-малко 5м дълъг кръвоследен повод и подходящ нашийник, кучето трябва да заведе водача си от местораняването до оставения убит копитен дивеч.
Кучето трябва да изработи спокойно дирята с нисък нос и с влачещ се кръвоследен повод.
Забранява се на водача на кучето да се оглежда за маркировката, предназначена за съдиите. След първото предупреждение на водача от страна на съдиите за некоректното му поведение, оценката на кучето следва да се намали с една единица.
При по-нататъшни опити на водача да се оглежда за маркировката работата на кучето се оценява с оценка “0”.
Без разрешение на съдиите не се позволява на водача да коригира отклонилото се от дирята куче и да го насочва отново по дирята. Допуска се самостоятелно коригиране на кучето, без да се намалява оценката.
Ако кучето се отклони от дирята толкова, че по преценка на съдиите няма да може само да се коригира, или ако чрез това не бъдат застрашени съседните дири, водачът с разрешение на съдиите може още три пъти да го насочи по дирята. Всяко ново насочване по дирята след първоначалното намалява оценката с една единица. При корекции от съдията кучето се връща в началото на дирята или до най-близката кървава лежанка. За оценката на кръвоследната работа се изхожда от цялостната работа на кучето по кървавата диря.
Куче, което е стигнало до дивеча, без намесата на съдиите, получава оценка “4”.

3.4. Докладване (факултативно). Лимит време 10 мин.
Под коректно докладване се разбира, когато кучето достигне в непосредствена близост до дивеча, в резултат на свободно проследяване (незавързано) на кървавата диря (в близост от 10м). След това кучето трябва да докладва на водача за намерения дивеч според предварително обявения от водача начин и да го заведе до дивеча. Един съдия трябва да се намира скрит при дивеча.
Водачът на кучето преди започване на работата обявява на съдията начина, по който ще докладва кучето му, че е намерило дивеча.

3.4.1.Докладване с бринзел (факултативно). Лимит време 10 мин.
До втората кървава лежанка кучето изпълнява чисто кръвоследна работа. От втората кървава лежанка кучето се освобождава от повода (и нашийника) и със съответна команда се изпраща на докладване. По нататък кучето трябва свободно да изработи дирята до дивеча и в интервал от 5 мин. да се върне при водача си, който го очаква заедно със съдията на втората кървава лежанка. Кучето трябва да носи захапало бринзела и отново да заведе водача до дивеча.
Съдията при дивеча съобщава чрез сигнал с рог, че кучето вече е било при дивеча и е тръгнало обратно (обаче кучето трябва да се е отдалечило най-малко на 50м от дивеча). При неуспешен първи опит при докладването, кучето може да бъде изпратено отново още два пъти да докладва.
Кратко подушване или захапване и близане от страна на кучето не се считат за грешки. Провали ли се кучето и при втория и третия опит в докладването, водачът има право да му сложи кръвоследния нашийник
и да го накара да го заведе до дивеча на кръвоследния повод. Новото насочване по дирята за продължаване на чисто кръвоследната работа от втората лежанка не се оценява отрицателно.
Указания за оценяване:
· коректно докладване след първото изпращане в интервал от 5 минути = оценка “4”, между 5 и 10 минути = оценка “3”;
· коректно докладване след второто отпращане в интервал от 5 минути = оценка “3”, между 5 и 10 минути = оценка “2”;
· коректно докладване след третото отпращане в интервал от 5 минути = оценка “2”, между 5 и 10 минути = оценка “1”;
· Куче, което след изтичането на предвидените 10 минути не може да бъде насочено отново по дирята на кръвоследния повод от втората кървава лежанка, получава и за работа по кървава диря оценка “0”.

3.4.2. Облайване (факултативно). Лимит време 10 мин.
Под коректно облайване се разбира, когато кучето е стигнало до дивеча в резултат на свободно проследяване на дирята, застанало е в непосредствена близост до дивеча (в радиус около 10м) и след това лае в кратки интервали до пристигането на водача му. При облайването един съдия трябва да се намира скрит в близост до дивеча. И тук, както при докладването, кучето трябва да изпълни чисто кръвоследна работа на повода до втората кървава лежанка. От втората лежанка кучето се освобождава от повода (снема се и нашийникът!) и по команда се изпраща да облайва.
То трябва да изработи кървавата диря до дивеча свободно. Водачът на кучето и съдията чакат при втората лежанка да чуят лаенето но кучето.
Най-късно 5 мин. след освобождаването на кучето, то трябва да започне да облайва на кратки интервали поставения в края на кървавата диря дивеч.
След облайване от 5 мин. водачът може да се придвижи в посока на лаещото куче. Кратко подушване или захапване на дивеча и облизване от страна на кучето не се считат на грешки.

Ако кучето не се чуе да лае и се върне при водача си, то може в лимита време от 10 мин. след първоначалното изпращане да се изпрати отново за облайване. 10 мин. след първото изпращане кучето трябва да започне да лае или след изтичане на 10 мин. то трябва да продължи кръвоследната работа на повода от втората кървава лежанка. Повторното насочване за продължаване на кръвоследната работа от втората лежанка не се оценява отрицателно при определяне на оценката за кръвоследна работа на по-
вод.
Указания за оценяване:
· Коректно облайване на дивеча след първото изпращане в интервал от 5 мин. = оценка “4”, в интервал между 5 и 10 мин. = оценка “3”;
· Коректно облайване на дивеча след второто изпращане в интервал от 5 мин. = оценка “3”, в интервал между 5 и 10 мин. = оценка “2”;
· Коректно облайване на дивеча след третото изпращане в интервал от 5 мин. = оценка “2”, в интервал между 5 и 10 мин. = оценка “1”;
· Ако кучето не залае в интервала от 10 мин, то получава за облайване оценка “0”;
· Куче, което се е провалило в облайването и в интервал от 10 мин. след първоначалното изпращане не може да продължи на повода по дирята, получава и за работа по кървава диря оценка “0”.

3.5. Донасяне на заек по влачена диря. Лимит време - 20 мин.
При еднакви условия за всички кучета се влачи по един заек на дължина 500м в гора с невисок подраст. Влачената диря се прави с две тъпи чупки, не по-малък ъгъл от 135º . Влачената диря трябва да е престояла 10 минути от началото на влаченето.
Съдията, който прави влачената диря, трябва в края й така да се скрие, че да не може да бъде забелязан от кучето. Полагащият влачената диря може да се завърне едва когато бъде сигнализиран от съдията, намиращ се на местораняването.
За всяко куче трябва да има по един напълно окосмен и неповреден чрез повече от един изстрел заек.
Не е допустимо да се използват зайци, държани в хладилник.
Между отделните влачени дири трябва да е спазено минимално разстояние от 150м.
Полагащите влачещата диря трябва да маркират местораняването чрез отскубнати заешки косми. През време на влаченето дивечът не бива да се повдига от земята.
В края на влачената диря въженцето се отстранява и дивечът трябва да се остави така, е да не попадне във вдлъбнатина на терена или зад някое препятствие като дървета или храсти. Дивеч, който не е бил апортиран от кучето, полагащите влачените дири трябва да поставят във водонепропусклива торба.

Водачът на кучето има право от местораняването, което съдиите са задължени да му покажат, да го поведе 20м на повод, като му говори насърчително.
След това кучето се освобождава и с команда се изпраща да апортира. Кучето трябва, без да губи време, да занесе заека на водача си. С донесения заек кучето трябва коректно да седне и по команда да му го предаде.
Кучето може общо три пъти да бъде изпратено да апортира. Всеки път може да бъде подадена само една команда за донасяне (еднократно).
Всяка допълнителна команда за донасяне, извън първата, намалява оценката с “1”.
Общата работа на кучето, считано от първото изпращане, не бива да надвишава по време 20 минути.
Кучета, които не са завършили своята работа в рамките на тези 20 минути, получават оценка “0”.
Оценката се състои от сигурността и стремежа за бързо донасяне и предаване на заека. Кратко оставяне на земята за подобряване на захапката и кратко подминаване на оставения заек не водят до намаляване на
оценката.

3.6. Лов чрез подгонване. Лимит време - 10 мин.
По указание на съдията водачът освобождава от повода кучето и го изпраща да претърсва гъстака. Кучето може да бъде изпратено да претърсва от място или от разстояние 10м.
На намерения дивеч то не бива да прави стойка, да го подгони и да го принуди да напусне прогонвания участък.
Кратко гонене на вдигнатия дивеч извън стрелковата линия и самостоятелно завръщане в прогонвания участък, както и кратко напускане на участъка и незабавно продължаване на работата по указание на водача не се отчитат като грешки.
Прогонваният участък трябва да се състои от гъстаци или года със силен подраст, да обхваща площ 150х150 метра и от всички страни да бъде наблюдаван от съдии. На кучето се дава възможност да претърсва гъстака в продължение на поне 10 минути. Ако кучето подгони дивеч силно, след 10 минути трябва да се е завърнало.
Оценява се обстоятелството доколко планомерно и основно кучето претърсва участъка. Ако кучето е претърсило само 25% от предоставения му участък, то може да получи оценка “1”. Аналогично се постъпва с останалите оценки.

3.7. Лов в храсти. (храстуване, буширане). Лимит време 10 мин.
Изпитването се провежда в гора с не много гъст подраст или в няколкогодишно горско насаждение.
Кучето трябва да претърсва местността планомерно в галоп или тръст и при това не бива да губи зрителен контакт с водача си.

Кучето трябва да прави стойка пред открития дивеч и по указание на водача да последва отдалечаващия се дивеч или да го вдигне.
По дивеч не се стреля, обаче по указание на съдията водачът трябва да произведе два изстрела. Кучето трябва да запази спокойствие при изстрелите и да спре на място.
На кучето трябва да се даде възможност да се работи в храсти най-малко 10 минути.
Като грешки се оценяват работа без желание, несработване с водача и подгонване на дивеча.

3.7.1. Послушание при лов чрез подгонване и при лов в храсти.
При лов чрез понгонване и при лов в храсти кучето трябва веднага да изпълнява заповедите на водача си.
Кучета, които след привършване на работата, в интервал от 5 мин. не са отново прикачени към повода, получават оценка “0”.

3.8. Водимост на повод.
Водимостта на повод се изпитва във високостеблена гора. Поводът е прехвърлен през рамо и дължината му е така регулирана, че за кучето е възможно да избърза или да изостане с половин дължина за тялото, без
да се самонакаже.Кучето трябва да върви спокойно до левия крак на водача си. Водачът трябва да направи поне два завоя наляво и два надясно плътно край дърветата.
При ходене в права посока водачът трябва да сменя темпото на движение с двукратно спиране на място. При спиране, кучето трябва да сяда плътно до левия крак на водача.
През това време кучето трябва да се нагажда към хода на водача. Като грешки се оценяват: избързване, изоставане, заплитане около дървета и възпрепятстване на водача при бягане.

Дисквалифицират се моментално кучета, които: разкъсват, заравят или изяждат дивеча; не влизат във вода; доказуемо не правят стойка; са прекалено агресивни или страхливи.
Изпитанието са издържали само покрилите поне III приз кучета.
Нямат право на приз кучета получили поне една оценка незадоволителен “0” на една от коя да е от изпитните дисциплини или ако някоя оценка е по-ниска от посочената в минималния лимит.