РЕКЛАМА

• Доклад от г-н Зигфрид Пфафф до управителя на DDWV за проведените семинар и есенни изпитания 2011 г , публикуван в брой 12/2011 г , страница 2 на списание Deutsch-Drahthaar.

  14

  дек

  Многоуважаеми г-н Монреал,
  
  Както вече ви уведомих по време на тазгодишния Хегевалд в Холабрун, през тази година бях поканен отново да водя семинара в България с последващ HZP изпит.
  В четвъртък, 29. септември 2011 г. пристигнах със самолет от Франкфурт/Майн в София. Там бях посрещнат сърдечно от председателя на РКГД-България г-н Георги Христозов, отговорника по развъдната дейност г-н Георги Тодоров и преводача на българското списание „Лов и куче”.
  След съвместен обяд, в който взе участие председателят на БРФК-България, отпътувахме г-н Христозов, г-н Тодоров, преводачът и моята персона за хотела на г-н Тодоров в Лозенец в близост до Бургас (около 450 км). Още там започнахме да провеждаме разговори за  подготовката на семинара и следващия го изпит.
  На следващата сутрин отпътувахме за отдалеченото на 70 км Камено, което бива наричано „Елдорадо на дребния дивеч”. Там се настанихме в нает частен хотел и изчакахме пристигането на 12-те участника в семинара.
  Състоя се и сърдечно посрещане от страна на тамошния ловен съюз, който веднага ме покани на лов за пъдпъдъци на следващата сутрин.
  След като на следващата сутрин, събота, 01.октомври 2011 г. приключихме лова на пъдпъдъци със скромен успех, в хотела се състоя официалното поздравление на ръководството и участниците в семинара.
  Присъстващите бяха информирани за новостите в Германския съюз дратхаар (ново ръководство, нови членове на Световния съюз, въвеждане на задължително изследване за ОСД и т.н.), като бяха обсъдени общи организационни въпроси. След това отидохме в районите за провеждане на изпита на поле и вода и аз се опитах да добия първа представа за възможностите на присъстващите кучета (8 германски дратхаара и един бретон). При първите претърсвания и стойки наблюдавах изключителни резултати и вече се радвах, че ще има „лек семинар” и успешен есенен развъден изпит.
  След това започнахме работа с влачена диря на космат и пернат дивеч. При повечето кучета това беше по-скоро претърсване за изгубен дивеч, отколкото неговото търсене. След разточително претърсване кучетата намираха дивеча и го апортираха донякъде в приемлив стил. Сега се убедих, че няма да бъде толкова лесно с протичането на семинара и че ме чака още много работа.
  Като известно оправдание мога да изтъкна, че външните условия бяха извънредно тежки. Беше извънредно сухо с голяма горещина до 30 градуса, почвата беше напукана, така че човек можеше да си счупи краката, ако по невнимание попадне в някоя пукнатина. В полето не се виждаше зелена растителност, така че влачените дири трябваше да се прокарват в сухите стърнища, където да се обработват от кучетата. Като помощно средство през следващите дни носехме в полето вода, като първо намокряхме дивеча, за да има някаква миризма при прокарването на влачените дири.
  Семинарът протече до 07.10. включително както следва:
  07:30 часа закуска и след това в полето до 12:00 часа. Поради посочените лоши условия не беше никак леко на кучетата, водачите и на мен.
  След кратка обедна пауза отивахме да работим на вода. В непосредствена близост имахме на разположение три водоема, които напълно отговаряха на необходимите условия. Аз също бих желал близо до мен да имам такива подходящи водоеми.
  Също и на вода трябваше да се извършва много работа. Кучетата почти не се страхуваха от водата, обаче търсенето в открити водни площи явно не им беше познато. Така че и тук до края на семинара не беше никак скучно.
  Към 16:00/17:00 часа се връщахме в хотела, където след кратка почивка преподавах теоретични знания и се извършваше обмен на такива. Между другото бяха изложени подробности във връзка с провеждането на есенния изпит за развъдна пригодност и майсторския изпит, засегнат бе въпроса за отглеждането на малките кученца, докато станат готови за лов пригодни кучета. Голяма полза беше разглеждането на въпроса за храната на кучетата, тъй като присъстващите бяха на мнение, че такова благородно куче като дратхаара трябва да получава най-добрата храна, т.е. по тукашните разбирания най-скъпата. С голям интерес бе посрещната информацията, как Съюзът германски дратхаар организира работата с регионалните групи в Германия. Голям интерес бе проявен към моя реферат за създаването на съдии към JGHV. Изискванията на развъдните съюзи и JGHV по отношение на обучението на чужденци, които в своята страна да работят като мултипликатори бяха изслушани единодушно и с голям интерес. Някои подходящи лица бяха спонтанно готови  да преминат през такова обучение, ако РКГД-България ги подкрепи финансово за обучението.
  Последвалите по темите дискусии протичаха понякога до късно през нощта и бяха за кратко прекъсвани от почти всекидневни опитвания на донесени от участниците в семинара домашни специалитети.
  За изпита на 08. и 09. октомври бяха записани 9 кучета. Ръководител на изпита бе председателят на клуба г-н Христозов, а като съдии към БРФК действаха г-н Красимир Петров и г-н Сахак Сахакян. Всички участници успяха да вземат изпита със задоволителни до изключителни резултати. Резултатите се простираха от 156 до 186 точки, което съответства на средната норма на получаваните в Германия резултати. След това се проведе честване с връчване на грамоти и малки подаръци.
  Трябва да отбележа, че до изпит бяха допуснати само кучета, които бяха преминали успешно изследванията за ХД и ЕД.
  Смятам, че всички участници останаха доволни от резултатите и се разделихме с тях с пожелание за скоро виждане и продължаване на работата.
  След това прекарах няколко дни на Черно море при моя приятел Георги Тодоров и неговото семейство, заедно с пристигналата на 08. 10. моя съпруга и внука ми Тим. За съжаление не успях да откликна на отправената сигурно с добри намерения покана на г-н Клеменс Хоф да участвам в изпита на VДД-България.
  Струва ми се важна още една гледна точка.
  Участниците в семинара са почти без изключение „обикновени” хора, т.е. те трябва да се издържат с почти една десета от нашия доход. За мен е загадка, как успяват да се справят с всичко това. Самото закупуване на германски дратхаар струва колкото добра тамошна заплата. Освен това хората пътуват на няколкостотин километра за семинарите и изпитите, което представлява големи разходи за тях.
  Смятам, че е необходима голяма доза идеализъм, любов и ангажимент към породата Германски дратхаар, за да се преодоляват всички тези трудности.
  През последните години намерих там много добри приятели и съподвижници на германския дратхаар и в бъдеще ще правя всичко по моите сили, за да могат тези приятели да напреднат по своя избран път и да не бъдат разочаровани.
  
  

  Зигфрид Пфафф

   « Всички новини